Национална кампания „Опознай и съхрани българското на две колела“. Предай нататък – „Духовността на Русенски район“
От 28 до 30 август 2020 година, инициативата „Опознай и съхрани българското на две колела – Предай нататък“ на Сдружението „Жените Мотористи ЕМпауърд България“ организира мото разходка до свети и духовни места в близост до Русе.
Басарбовският манастир „Свети Димитър Басарбовски“ се намира в долината на река Русенски Лом, край село Басарбово, община Русе, на 10 километра от град Русе. Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Във варовиковите скали монасите исихасти (от гр. исихия – мълчание, тишина) са издълбали своите параклиси и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично. След османското нашествие скалните килии и църкви в различно време запустявали.
Още интересна информация за чудесата на това място можете да видите на този линк: https://www.rusenska-mitropolia.bg/manastir-sveti-dimitriy-basarbovski/
Ивановските скални църкви са разположени на 18 км от град Русе и са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО поради изключителните художествени качества на стенописите. Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“. Основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. До комплекса води асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. Система от стъпала в скалите дава достъп на посетителите до различните църкви и параклиси в района.
Можете да прочетете повече информация тук:
Mанастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска и е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство (1187-1396). След падането на България под турско робство започнали гонения и издевателства над монасите и християните. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа.
Известен е с лековитата си вода. За лечебната сила на тази вода разказва легенда за детето на един турчин. В деня на Света Марина – 17 юли момчето се измило с водата, която течала в нивата на баща му и прогледнало. От благодарност към стореното чудо, турчинът подарил тази земя на местните хора, за да могат и други хора да се излекуват.
По-любознателните могат да посетят този линк:
Автори: Мария Маринова и Ивелина Антрова. Снимки: личен архив на Сдружението.
