„Коя е жената под каската?“-Дени Петрова!

В рубриката „Коя е жената под каската?“ днес ви представяме една дама, която обича книгите почти колкото и високите обороти – Дени!

С нея се запознахме във Велико Търново, последната ни спирка от обиколката за Международния ден на жените мотористи. Още тогава тя се усмихна широко и каза: „Сигурна съм, че няма друга жена моторист библиотекар!“
Дали е така? Не знаем със сигурност и ще бъде интересно да разберем. Знаем обаче със сигурност, че Дени не се страхува да преследва мечтите си – дори и те да идват с мирис на бензин и малко асфалт по коленете.

Как започва всичко – с нулев опит, много решителност, кофти инструктор и един Стамат (да, моторът ѝ си има име). Ние лично познаваме още един Стамат и ще се радваме ако собственичката му (@Kali Chirpanska) реши да се включи в рубриката „Коя е жената под каската?“ и ни го представи 😉. След него идва и вторият мотор на Дени – Мазонакис. Защо така? Ще разберете в историята ѝ по-долу.

👇 Прочетете вдъхновяващия разказ на една жена, която доказва, че никога не е късно да бъдеш смела. Дори (а може би точно когато) си майка, библиотекар и на 40.

Привет и от мен, прекрасни момичета на две колела!

Първо искам да кажа, че се възхищавам на всяка дама решила да усети свободата, която ни дават тези машини. Казвам машини, но знам, че за никоя от нас това не са просто машини, а са нашите приятели, терапевти, мощни и бързи създания…

Та нека започна и аз моята история. Карам мотор от не толкова далечната 2023 година. Никога преди това не се бях качвала на мотор, не знаех елементарни неща, като как да потеглям, как да сменям предавки… нищо абсолютно нищо. За щастие попаднах на кофти инструктор. Казвам за щастие понеже в моя случай важеше максимата не знаеш какво печелиш, когато губиш. Благодарение на този човек разбрах, че стига да имаш желание винаги ще се намери кой да ти подаде не една ръка, а цял мотор, на който да започнеш да се учиш. Тук искам да благодаря на Влади, който знам, че гледа от горе и се радва за мен и моя напредък. Научих се да потеглям, да сменям скорости взех си и първия мотор Suzuki SV 650 sport кръстих го Стамат. Защо избрах това име… дълга история. Беше ми първата любов, след която си взех и сегашния ми Suzuki GSXR 750. Той е Мазонакис… отново странно име знам, но аз не обичам обикновените неща.

Защо ви разказах всичко това ли? Защото аз съм на достолепните 40 години, майка съм на две прекрасни момичета, а професията която работя с удоволствие е Библиотекар в регионална библиотека (по мои скромни проучвания, няма друга библиотекарка в страната караща пистов мотор). Та, да се върна на това защо ви разказвам всичко това… искам да ви покажа, че никога не е прекалено късно да сбъднем мечтите си, нищо не е прекалено страшно, за да не престъпим към целта си, нищо не е прекалено налудничаво щом ни носи удоволствие. Качих се на мотор, в много труден момент за мен, страха дали ще се справя със ситуацията го преодолях именно благодарение на моя терапевт мотора. За себе си научих много неща, и се радвам, че днешното ми аз не се спря пред предизвикателствата, които заставаха пред мен… А няма да ви кажа какво е усещането да видиш как светят очичките на двете ми деца, когато казват… „Мама кара мотор“. Уникално е!

П.П. Надявам се да съм посяла поне в една от вас зрънце на смелост, лудост, но от онази красивата лудост и… искам да знаете няма невъзможни неща!“

  💥 Следващата история може да бъде твоята! Разкажи ни коя е жената под твоята каска и стани част от вдъхновяващите лица на рубриката ни.
📩 Пиши ни във Facebook: https://www.facebook.com/LadyBikersMPoweredBG/ или на имейл: lbmpowered@gmail.com.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *