„Опознай и съхрани българското – моята карта на 2 колела“-Котел!
Здравейте приятели!
Тази седмица в нашата рубрика „Опознай и съхрани българското – моята карта на 2 колела“, своето невероятно преживяване, разказва Яница Янева- Стоянова! Благодарим от сърце! ❤️
🇧🇬🏍️По завоите към багрите на Котел 🇧🇬🏍️
🇧🇬🏍️Има пътища, които те отвеждат до дадено място. Има и други – които те отвеждат до преживяване. Такава беше и нашата съботна мото разходка до Котел за юбилейното десето издание на Фестивала на етносите, багрите и Котленския килим.
В съботния ден моторите един по един започнаха да се събират. Блясък на хром, мирис на бензин, рев на двигатели, шеги между приятели и онова особено нетърпение, което познава всеки моторист преди път. Когато колоната потегли, пътят към Котленския Балкан сякаш ни посрещна с най-хубавото си настроение – зелени склонове, прохладен въздух и безкрайни завои, които карат човек да забрави всичко останало.
🇧🇬🏍️Котел ни посрещна така, както само възрожденски град може – спокойно, гостоприемно и с усещане за история. Но истинската магия ни очакваше в парк „Изворите“, където фестивалът беше превърнал поляните в малка карта на етносите и традициите.
Истинският дух на фестивала живееше във всяко от тематичните села, разположени сред дърветата на парк „Изворите“. Още на входа ни посрещаше усмихнатият талисман на фестивала – куклата „Котленчето“, превърнала се в символ на празника и любим герой на малки и големи.
Разходката между селата беше като пътешествие през различни култури и традиции. В Българското село огромните скари пращяха под тежестта на кебапчета, кюфтета и печени меса, а ароматът се носеше из цялата поляна. Около дългите дървени маси хората се смееха, вдигаха наздравици и се наслаждаваха на атмосферата така, както само на български събор може да се случи.
В Каракачанското село вниманието привличаше каракачанската колиба от клони, носиите и прочутата каракачанска баница – приготвена по традиционни рецепти и поднесена с онова гостоприемство, което кара човек да поиска още едно парче, дори когато е сит.
Турското село изкушаваше с тави, отрупани с баклави, кадаифи и сладкиши, блестящи от сироп и аромат на масло. Цветовете, подредбата и гостоприемството създаваха усещането, че си прекрачил прага на друг свят само с няколко крачки.
Ромското село кипеше от музика, настроение и разговори, а Рибарското село разказваше истории за хората, чийто живот е свързан с водата и рибарския занаят.
Едно от най-впечатляващите преживявания беше вечерното кукерско шествие. Под звуците на гайди и тъпани на поляната се появиха кукерите от Стралджа, чиито страховити маски, хлопки и танци привличаха погледите на всички посетители. Шумът на звънците се смесваше с възторжените възгласи на публиката и за миг сякаш се върнахме векове назад във времето.
А между всичко това се извисяваха великолепните котленски килими – истински произведения на изкуството. Гледахме ги с възхищение, а шарките им сякаш разказваха истории за поколения майсторки, вплели в тях търпение, талант и частица от душата си.
Навсякъде имаше хора. Семейства с деца, възрастни, туристи и, разбира се, много мотористи. Не беше трудно да различиш нашата група – каските и якетата се открояваха сред носиите и килимите, но по някакъв начин се вписвахме идеално в атмосферата. Защото и мотористите са общност, както са общност и хората, които пазят традициите си.
С настъпването на вечерта фестивалът смени лицето си. Светлините се запалиха, а поляната постепенно се изпълни с хора, отправили поглед към голямата сцена.
Първи излязоха ансамбъл „Чинари“ със спектакъла „Възрожденски разкази“. Танцьорите завладяха сцената с енергия, която трудно може да се опише с думи. Ритъмът на тъпаните се усещаше в гърдите, а публиката не откъсваше поглед от сцената.
След това дойде ред на Орлин Горанов и група „Акага“. Балканската нощ се изпълни с музика, светлини и аплодисменти. Хиляди хора пееха заедно, а някъде в тъмнината близо до сцената моторите ни чакаха търпеливо за обратния път.
Когато по-късно потеглихме обратно, въздухът вече беше прохладен. Фаровете прорязваха нощта, а моторите тихо се нижеха по завоите на Балкана. Всеки беше уморен, но по онзи хубав начин, който идва след ден, изпълнен с впечатления.
🇧🇬🏍️Понякога моторът те отвежда до красиви гледки. Понякога – до интересни хора. А понякога те отвежда до място, където различните култури, традиции и музика се срещат и ти напомнят колко пъстър е светът около нас.
🇧🇬🏍️Това пътуване до Котел беше точно такова. Не просто мото разходка, а пътешествие между багрите на един килим, историите на различни етноси и свободата на пътя.
