Пътепис: Красотата на Родопите
„Опознай и съхрани българското на две колела – Предай нататък“. Общ маршрут:
София –> Асеновград –> Хасково Монумент Света Богородица –> Каменните гъби с. Бели пласт –> Въжен мост с. Лисиците –> Крепост Моняк гр. Кърджали –> яз. Кърджали При Митака –> Меандрите на р. Арда с. Русалско –> Меандър „Стар читак” – Рибарци –> Въжен мост с. Сухово –> Дяволския мост общ. Ардино –> Каменната сватба –> София . Обща дължина: ~ 781 km. Маршрут ден 1: София –> Асеновград –> Монумент Света Богородица Хасково –> Каменните гъби с. Бели пласт –> Въжен мост с. Лисиците –> Крепост Моняк гр. Кърджали –> яз. Кърджали При Митака. Обща дължина: ~ 347 km
Google maps: трак
Маршрут ден 2: яз. Кърджали При Митака –> Меандрите на р. Арда с. Русалско –> Въжен мост с. Сухово –> Меандър „Стар читак” – Рибарци –> Дяволския мост общ. Ардино –> яз. Кърджали При Митака. Обща дължина: ~ 118km
Google maps: трак
Маршрут ден 3: яз. Кърджали При Митака –> Вкаменена сватба –> София. Обща дължина: ~ 316 km
Google maps: трак
За втора поредна година жените от Сдружението „Жените Мотористи ЕМпауърд България“, като част от капанията си „Опознай и съхрани българското на две колела – Предай нататък“ ще ви запознаят със скрити, и не чак толкова скрити, местенца в нашата прекрасна и цветна страна. В периода 16 – 19 април мото дамите откриха кампанията с маршрут от около 781 километра като няма да крият, че навъртяха и доста сериозен километраж не само на моторните превозни средства, но и на кракомобилите си. Момичетата бяха посрещнати, в Хасково, с топла баница, за да се подкрепят за сериозния и дълъг маршрут подготвен за деня. Първата спирка е Монумент Света Богородица. Мястото е лесно достъпно и можете да се качите до самия паметник с превозно средство.
Каменните гъби с. Бели пласт ги очакваха обсипани от слънчевите лъчи. Скалните образувания имат форма на естествени гъби – пънчетата им са розови, а шапките – зеленикави. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м. Пътят до там е чист с нормалните неравности за междуселски такъв. Мястото не разполага с паркинг и превозните средства се оставят отстрани на пътя, но това не бива да ви притеснява, защото трафика в района не е голям.
Следваща спирка е въженият мост над яз. Студен кладенец, водещ към село Лисиците. Отправна точка е село Широко поле, където дамите се натъкнаха да доста мрачна гледка: Първият метален български кораб „Галата“. Един от най-експлоатираните в историята на българското корабостроене плавателни съдове е завършен през юни 1937 г. в Пристанищната работилница във Варна. Има данни, че Цар Борис III пристига лично за пускането на кораба във вода. Неофициално плавателния съд се използвал за нуждите на царската фамилия, а към днешна дата стои изоставен на брега на язовир „Студен кладенец“. Когато асфалтът свърши, ще го видите там на брега. Отдайте му нужната почит и продължете по добре утъпкан път, който се движи успоредно на жп линията и язовира, за да продължите към въжения мост. Разходката от края на с. Широко поле до моста е лека и приятна. Ще ви отнеме около 20-30 мин. Движейки се покрай жп линията, язовирът ще ви остане отляво. Пътят се разклонява и поемаме наляво, през млада горичка. Бъдете внимателни, защото на места почвата изглежда суха, но когато стъпите може да се окажете в малка вадичка. Жените не срещнаха лисици, а и местните твърдят, че там никога не е и имало. Нарекли моста така, защото бил свит на брега на язовир “Студен кладенец”, като в лисича бърлога. След кратка почивка, снимки и доста смях дамите атакуваха последната за деня забележителност: Крепост Моняк. Точно на разклона за крепостта има чешмичка. Налейте си вода, защото ви чака преход от около 2 километра, което ще ви отнеме около 40 минути бавно ходене, а по пътя няма да намерите друга чешма. Моняк е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Веднъж стигнали до крепостта, пред очите ви се открива невероятна гледка към язовир „Студен кладенец” и град Кърджали. Преживяването си заслужава трудното изкачване.
Така завършва ден първи от програмата за уикенда. Жените се отдадоха на заслужена почивка, напитка и вкусна храна в Къща за гости При Митака. Пътят до там е асфалтов, но е доста тесен. Дупките са подготвени за запълване, така че до вашето посещение информацията вече може да не е актуална. Няма обхват на някои мобилни оператори, което някои хора приемат за недостатък, но в приятна компания това по-скоро е плюс, отколкото минус 😉
Ден втори за някои започна с “бира и шкембе”, а за други с пържени филийки с домашно сирене и сладко от боровинки. Дамите поеха по поречието на река Арда. Предполага се, че името и е с тракийски произход и означава нещо като “бяла река”. Скоростта за движение е около 30-40 км. в час заради острите завои, без видимост, по тесния път. Малко след село Сполука ще достигнете до разширение на пътя и ако имате късмет да сте на това място в слънчево време гледката и усещането да си там, високо на тези скали, е трудно да се опише с думи. Мястото се нарича “Бул кая”, като кая на турски означава скала. Криволичейки покрай реката и последваща кратка разходка дамите стигнаха до въжения мост, който свързва село Сухово и село Дъждовница. От тук жените поеха в посока Дяволския мост, като не пропуснаха да спрат, за да се полюбуват на гледката и да направят нестандартните си и забавни снимки на Меандър „Стар читак”. Оглеждайте се за сърнички и лопатари. Ако имате късмет може да видите част от стадото да се наслаждава на свежата, пролетна, тревичка. Ако сте ловец не вадете пушката. Ловната дружинка в региона не би толерирала това действие. Обратно на очакванията ловджиите се грижат за тях и пазят стадото вече няколко години.
След наситения с положителни емоции ден, пълните с чист въздух дробове и мускулна треска на кореми и лица, от смях, дамите се върнаха на мястото си за почивка: При Митака. Там ги очакваха добре охладени напитки и току-що приготвен телешки гювеч. Ако заложите на биричка задължително попитайте за наденичките от 5 вида месо ;-).
Както казват хората: “Хубавите неща свършват бързо”. След баааавна закуска и кафе момичетата поеха към последната спирка преди да се отправят към дома: Вкаменена сватба, край село Зимзелен. Скалните образувания достигат височина до 10 м и са разположени на площ от 50 дка. В началото на пътечката ще ви посрещне много усмихнат, любезен и начетен дядо, който е толкова сладкодумен, че трудно човек би си тръгнал от сергийката му без да си купи нещо. От него жените научиха интересния факт, че истинския ахат, когато се запали се разтопява и мирише на тамян.
Препоръка на жените мотористи: Обуйте удобни за ходене обувки. Не подценявайте слънцето и бъдете подготвени със слънцезащитен крем, вода и нещо за хрупане, в раницата.
Автор: Ивелина Антрова. Снимки: личен архив.
